Ще те нацелувам –
това е важно.
Ще те нагушкам, топличка и сънена –
още от рано-рано.
0
Нектарините са:
сладки, сочни, голи, мокри…
Като нежни кукли, но без рокли.
Сока им се спуска от устата по врата,
по гърдите и към пъпа …
И капките потичат,
за да пие някой, копнежа си да утоли,
на голотата им, плодова, да се наслади.
Нежно утрото е с теб, а нощта красива,
не оставяй мен сама да скитам,
да те търся все страхлива,
и за тебе винаги да питам.
Върви си, не искам да те виждам!
Къде тръгна, не мога без теб – остани!
Мразя те, иди си!
Ще ми липсваш в нощите ти!
Лежарен етюд… с кафе и чай…
пред компютъра седим…
Дали да не поднеса и пай
и нежни рими да мълвим?
Остави ги пред екрана!
Искам да те видя пак засмяна.
А лика си зад чашата да потопиш,
за мен е най-големия сладкиш.
Автор: Януш Зайдел
Преводач: Методи Кокаланов
Над изпъкналата повърхност на планетата бавно се влачеха вълма от гъсти облаци. Меси се отдръпна от екрана и мълчаливо се обърна към стоящите отстрани изследователи.
– Като че ли вали? – каза плахо Греб.
– Може би – измърмори Меси.
– Вината наистина не е наша, капитане! – каза Кала – Ние действахме съгласно програмата до момента, когато…
– Добре, добре – отвърна Меси. – Никой не ви обвинява. Трудно е дори да се допусне, че две глупави океанографски сонди ще предизвикат такава бъркотия.
Всички инстинктивно погледнаха екрана още веднъж. Това, което се виждаше на него, беше съвсем нетипично за изгледа на планетата, който наблюдаваха преди няколко дни, когато навлизаха в стационарна орбита. Тогава те видяха блестящо като разтопен метал кълбо, лишено от материци и дори от най-малки островчета. Цялата повърхност покриваше спокойно полюшващ се океан без приливи и отливи, защото планетата не притежаваше спътници.
Автор: Джеймз Маккими
Преводач: Александра Каназирска
Джоузеф Хейдъл бавно плъзна поглед по петимата мъже, които седяха на обедната трапеза. Цигареният дим скриваше изпитателното изражение на Хейдъл — набит мъж с тънки, безцветни коси, прилепнали към черепа му. След около три месеца щяха да му чукнат петдесет и две годинки, но и лицето, и фигурата му не позволяваха да му се дадат повече от четиридесет. Той беше Президент на Върховния Съвет — висша длъжност на Марс — и заемаше този пост четири от шестте години, през които живееше тук. Докато местеше погледа си от едно лице на друго, пръстите му машинално барабаняха по масата с тих, непрекъснат тропот.
Автор: Ран Босилек
Една вдовица имала едничък син. И майката, и момчето се трудели от зори, та чак до мръкване. Подреждали къщата, хранели добитъка, орели, копаели, сеяли, плевели, жънели. Овършавали едро жито. Стигало за тях. Имало и за продан. Печели зелници. Месели бели погачи.
Темата, срещаща най-голям отпор, при споделяне между нас българите, е тази за морала. Самото споменаване на думата изопва нервите на хората до скъсване. Някои дори така почервеняват в гнева си, че човек насмалко да помисли, че имат забита люта чушка в гъза. Начеват се едни безкрайни и безсмислени спорове, в които за най-необорим аргумент се изтъква свободата, всеки сам да избира поведението си, в демократичното общество. Дали наистина обаче е така?!
Сказките на Лорд Сайфър 