Четвърти вид равновесие

Автор: Януш Зайдел
Преводач: Методи Кокаланов

Над изпъкналата повърхност на планетата бавно се влачеха вълма от гъсти облаци. Меси се отдръпна от екрана и мълчаливо се обърна към стоящите отстрани изследователи.

– Като че ли вали? – каза плахо Греб.

– Може би – измърмори Меси.

– Вината наистина не е наша, капитане! – каза Кала – Ние действахме съгласно програмата до момента, когато…

– Добре, добре – отвърна Меси. – Никой не ви обвинява. Трудно е дори да се допусне, че две глупави океанографски сонди ще предизвикат такава бъркотия.

Всички инстинктивно погледнаха екрана още веднъж. Това, което се виждаше на него, беше съвсем нетипично за изгледа на планетата, който наблюдаваха преди няколко дни, когато навлизаха в стационарна орбита. Тогава те видяха блестящо като разтопен метал кълбо, лишено от материци и дори от най-малки островчета. Цялата повърхност покриваше спокойно полюшващ се океан без приливи и отливи, защото планетата не притежаваше спътници.

Вдигнете очи!

 

Автор: Джеймз Маккими

Преводач: Александра Каназирска

Джоузеф Хейдъл бавно плъзна поглед по петимата мъже, които седяха на обедната трапеза. Цигареният дим скриваше изпитателното изражение на Хейдъл — набит мъж с тънки, безцветни коси, прилепнали към черепа му. След около три месеца щяха да му чукнат петдесет и две годинки, но и лицето, и фигурата му не позволяваха да му се дадат повече от четиридесет. Той беше Президент на Върховния Съвет — висша длъжност на Марс — и заемаше този пост четири от шестте години, през които живееше тук. Докато местеше погледа си от едно лице на друго, пръстите му машинално барабаняха по масата с тих, непрекъснат тропот.

Момче и вятър

Автор: Ран Босилек

Една вдовица имала едничък син. И майката, и момчето се трудели от зори, та чак до мръкване. Подреждали къщата, хранели добитъка, орели, копаели, сеяли, плевели, жънели. Овършавали едро жито. Стигало за тях. Имало и за продан. Печели зелници. Месели бели погачи.

Дъщерята на говедаря

Автор: Ангел Каралийчев

Един стар болярин повикал сина си и му рекъл:

— Хайде, сине, тръгвай по света да си намериш невеста. Време е вече. Ти порасна, пък и годините минават. Нивата трябва да бъде пожъната, додето не е почнало да се рони зърното.

— Ами каква мома да взема, тате? — попитал синът. — Не ще и дума, че трябва да бъде от знатен род, да е богата и по-хубава от всичките девойки на земята.

— Ти, сине, по-добре ще сториш, ако не гледаш нито рода й, нито хубостта й, нито богатството й, ама гледай да бъде добра къщовница и разумна стопанка.

Малката кибритопродавачка

Автор: Ханс Кристиан Андерсен, преводач: Светослав Минков

Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината.

В тоя студ и в тая тъмнина вървеше по улиците бедно, малко момиченце, гологлаво и босо. Наистина, когато излезе от къщи, то имаше на нозете си чехли, но каква полза от тях? По-рано ги беше носила майка му, затова те бяха много големи за него. Момиченцето ги загуби, когато изтича да прекоси улицата, за да не го прегазят минаващите коли. Единия чехъл то не можа да намери, а другият бе грабнат от едно улично момче, което избяга с него. И момиченцето отмина нататък съвсем босо, с посинели от студ крачка. В червената си престилчица то носеше кутии с кибрит, а една държеше в ръката си. През целия ден никой не купи от него кибрит, никой не му даде нито пара.

Поклонничество на Земята

Автор: Робърт Шекли; преводач: Мария Гайтаникова

Алфред Саймън бе роден на Казанга IV, малка селскостопанска планета недалеч от Арктур, и тук в пшеничените поля, той караше своя комбайн, а през дългите тихи вечери слушаше записи на любовни песни от Земята.

Вълкът и агнето

Автор: Жан Дьо Лафонтен

Превод: Пенчо Симов

Откакто свят светува, каквото и да прави,

по-силният все има право.

Ако не сте напълно убедени,

вълка и агнето за пример ще дадеме.

Най-хубавото птиче

Най-хубавото птиче

от Георги Райчев

Едно време и птиците пращали децата си да учат също като хората. Те си имали свои училища. Там малките птичета се учели как да хвъркат по-бързо, как да си намират храна, как да си вият гнезда — и всичко, каквото им трябвало в живота.

Една лястовичка и една врана живеели наблизо — били съседки. Веднъж лястовицата видяла, че враната бърза нанякъде.

Старите хора

Старите хора

от Ангел Каралийчев

 Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора.

– Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.

Запретнали се царските палачи. Всички стари хора минали под нож. Останал само един старец – баща на болярин. Дожаляло му на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой.