Ще те нацелувам –
това е важно.
Ще те нагушкам, топличка и сънена –
още от рано-рано.
А като се събудиш,
на наболата поляна,
боса, върху росната трева,
ще те завържа, както в нашата игра.
На буковото, там дърво,
ще притисна тебе до студеното стебло,
ще те разголя по гърди,
и ще открехна твоите поли.
А после, скришом, отстрани,
ще чакам слънцето да те озари,
върху снагата ти да пропълзи,
за живот и ласки да те съблазни.
След това,
венец от горските цветя,
ще изплета,
и в косата ти ще забода.
Как разголваш си душата!
Бледнее ти снагата!
Как допираш се до мене,
щастливо тялото ти стене.
Вързана, дали си в този час?
Отново грееш ли в екстаз?
Вързана е душата ти с мене –
ще убия всеки, който ми я отнеме.
Сказките на Лорд Сайфър 