Archive for the ‘Блянове в рими’ Category


Ще те нацелувам –
това е важно.
Ще те нагушкам, топличка и сънена –
още от рано-рано.

(още…)

Нектарините са:
сладки, сочни, голи, мокри…
Като нежни кукли, но без рокли.
Сока им се спуска от устата по врата,
по гърдите и към пъпа …
И капките потичат,
за да пие някой, копнежа си да утоли,
на голотата им, плодова, да се наслади.

(още…)

Нежно утрото е с теб, а нощта красива,
не оставяй мен сама да скитам,
да те търся все страхлива,
и за тебе винаги да питам.

(още…)

Върви си, не искам да те виждам!
Къде тръгна, не мога без теб – остани!
Мразя те, иди си!
Ще ми липсваш в нощите ти!

(още…)

Хайку

Posted: 13.06.2023 in Блянове в рими

Греховна мисъл
Жадуван здрач,
уют гробовен,
блян греховен.

(още…)

Утро

Posted: 12.06.2023 in Блянове в рими

Лежарен етюд… с кафе и чай…
пред компютъра седим…
Дали да не поднеса и пай
и нежни рими да мълвим?

Остави ги пред екрана!
Искам да те видя пак засмяна.
А лика си зад чашата да потопиш,
за мен е най-големия сладкиш.

(още…)

Влюбени, след играта пак сме.
Без дъх останал на леглото съм. А ти си знойна, румена и пряма.
Накарал съм да стискаш с бедрата си,
пурата ми от Хавана.
Сока, на младостта си, предаваш й,
а после поднасяш ми я – да се наслаждавам.
Обгръщаш с устни, на тютюна свитъка.
Важно палваш го, отметнала коса над рамото.
След туй, ми се присламчваш.
Флуиди, дим, мълчим!
Ала всичко казваме си, зная.
Бъдеще, във въздуха, за нас творим.
Но няма!
Има само …
Настояще! (още…)


Късноесенна фантазия
Краят на Октомври е. Коняк ще пия привечер и ще се видя с приятели. Влизам в бара. Поръчвам. Сервитьорката е румена.
Привет!
Здравейте!
Отпивам две глътки, замайване последва.
Чашата …!?
Формата …!?
О, н-е-е-е! Това е седнало моминско задниче. А течността – воал, който крие и показва едновременно. Протягам пръсти, обвивам ги около талията и разбирам, че създадени да галят са, нежно или да рисуват дръзко.
Повдигам бавно чашата, да не хукне нейде туй видение.
Вдишвам! Има уханието женско. А на вкус е все така приятно с шоколад в устата.
Нещо липсва? Жалко, че не пуша вече! Щях да си седя и да държа в ръката …
… пура.
Кимам с глава, разговора „следвам“. Ще помислят го за тикове. Да включа „Ъхъ“, „Б-ъ-ъ“ и „Д-ъ-ъ“, необходимо е.
Бях стигнал…
… до моята фантазия.
Пурата ухае на коса. Брюнетка дълговласа.
Димът чертае еротични облаци. Вече там някъде съм, без тяло рея се в пространство-времето!
Чао!
Довиждане!
И на теб непознато девойченце!
Ще се видим пак, когато сменят се сезоните! (още…)