Archive for the ‘Футурология’ Category

Ауровил

Posted: 11.04.2016 in Футурология

Ауровил (Auroville) или „Градът на Зората“ е експериментален град-община в Южна Индия. Той е основан като проект на Шри Ауробиндо Обществото на 28 февруари 1968 г. от Мира Алфаса, позната като „Майката“. Майката очаква, че този експериментален универсален град би спомогнал за напредъка на човечеството към неговото прекрасно бъдеще чрез приобщаване на хората с добра воля и стремеж към по-добър свят. Хората в Ауровил работят тихо и усърдно по изграждането на едно ново общество, нов начин на живот, нов начин на съществуване. Той е един вид лаборатория за постигане на реално единение между хората, хармонизиране на Изтока и Запада, на материята и духа, на вътрешния и външния живот, или накратко – за по-висш и по-истински начин на живот в общество, базирано на човешки и духовни ценности, интеграция и самосъзнание. „Човекът е преходно същество, той не е завършен като такъв. Еволюцията не е приключила; разумът не е последната дума на Природата, нито пък мислещото животно е върховният й облик. Той все още не е станал това, което трябва да стане; той винаги се стреми към нещото, все още нереализирано; целият негов живот и природа е подготовка, стремление на Природата към това, което е отвъд него.“ (Шри Ауробиндо).

(още…)


Жак Фреско е самоук архитектурен дизайнер и конструктор, и въпреки че няма академично образование в сферите на своята дейност, неговата личност е силно изпъкваща сред останалите футуролози. През седемдесетте години на двадесети век дефинира концепция за ново обществено устройство, която нарича „Ресурсно базирана икономика“. Малко по-късно я популяризира чрез неправителствената организация „Проект Венера“. Жак Фреско отдавна е привлякъл вниманието ми, не толкова с виждането си за технологиите на бъдещето, а защото е от малкото футуролози, достигнали до познанието, че взаимоотношенията между хората са в основата на цивилизациите. Възгледите му са изключително мащабни и единствените по рода си, след възникването на онези за капитализма и комунизма, т.е. от почти 200 години насам. Ето защо е необходимо обстойното му изучаване.

(още…)


Веднъж в едно кафене, гледайки приятелите ми как се фукат с новите си смартфони, им рекох: какво толкова сте се вторачили в тези лъскави вещи, като че ли в живота няма далеч по-ценни неща? Наистина ли мислите, че тези високотехнологични джаджи ще ви направят по-смислен и добър живота? Нима не виждате, че от година на година все по-много безсмислици бръщолевим, когато се съберем, още повече по телефоните? – Че какво друго има на този свят, освен материалните блага?! – питайки учудено ми отговориха. Убеден в универсалната си формула, че нито една духовна ценност не може да бъде купена с пари, започнах да ги изброявам – любов, приятелство, здраве… Но скоро ме отсвириха. Имаш ли банкноти, и любов, и приятелство, и здраве ще си осигуриш, дори положение в обществото и уважение от околните. И защо трябва да сме “духовни”? Каква изгода и какво предимство ще ни осигури това? Замлъкнах! Защото бяха прави, въпреки че проумявах несъстоятелността на аргументите им. Оттогава реших да проуча много дълбоко от философска гледна точка, как стоят нещата с ценностната система. Направих го! Сега съм втрещен и покрусен.

(още…)


От представянето на възгледите ми за благородната цивилизация се вижда, че е осъществимо обществото без лидери. Необходимо е хората да проявяваме малко повече инициатива, която и сега имаме, но не се стимулира. Всеки безпогрешно различава проблемите в битието ни, но бързо се обезсърчава, възпрян от парично-стоковата система. Народа казва: „Има работа за целия китайски народ, но пари няма.“ Защото вождовете са решили да спекулира с тях, да въздигат себе си за сметка на другите. Неусетно са се превърнали не просто в паразити, а в злокачествено образувание, разпростряло се навсякъде. Тогава идва и логичния въпрос: Възможно ли е такова устройство да бъде реализирано и как?

(още…)


Основните структури, които ще функционират в обществото, ще са групи или екипи от индивиди, които ще се събират доброволно, ръководени от желанието си и страстта си да осъществяват именно тази дейност. Хората, в тези колективи, ще се обединява на емоционално-духовен принцип – симпатия, но на духовно ниво. Те ще работят дотогава, докато дадения проблем не бъде решен успешно, по възможно най-добрия живото-съобразен начин, или постоянно, ако дейността им изисква непрекъснато упражняване. В занятията си те непрекъснато ще се усъвършенстват и обучават, т.е. работата и учението ще бъдат обединени в един общ процес.

(още…)


Благородната цивилизация трябва да отговаря на няколко условия. Първо: Житейската философия на хората трябва да е много проста и понятна за всеки, и да не противоречи на повечето религии, особено на световно разпространените. Второ: Във взаимоотношенията си, отделните членове на обществото, трябва да се ръководят от кратко и универсално правило. Трето: Организацията на всички обществени процеси трябва да се саморегулира, т.е. да бъде в равновесие и да не изисква допълнителни структури, които да я поддържат. Четвърто: Обществото трябва да има единна цел и посока за развитието си.

Е, да видим сега, колко чини мъдростта ми, колко дръзки могат да бъдат мечтите ми, колко високо и нашироко може да лети мисълта ми, и колко детайлно може да е въображението ми!

(още…)


В категорията „Футурология“, смятах само да представям различни идеи за организация на възможни бъдещи общества, коментирайки положителните и отрицателните им страни. Ала никак няма да е честно основно да критикувам, защото авторите им заслужават уважение и почит. Те трасират пътя в неизвестното и ни показват вярната посока именно чрез грешките си.

Открих предизвикателство голямо, да опиша как би изглеждала една духовна цивилизация. Съвременната история не познава още такава, въпреки че човечеството разполага с нужната за това философия. Но тя е потулена зад многото лъжи и пропаганда. Прекарах безброй безсънни нощи в размисли, и много дни, копаейки като миньор на тъмно под скалите, за да събера шепата безценни камъни, за новата подредба. И име подобаващо и турих – цивилизация, благородна.
(още…)


В домашната библиотека, откакто се помня, съществуваше една книга озаглавена „Градовете на XXI век“. Непрекъснато привличаше вниманието ми с интересните си картинки, а когато научих буквите, побързах да я прочета. Така през 1979 година за първи път докопах четиво по футурология. Тогава още не знаех че има такава наука, че има хора с толкова дръзки мечти и с такъв размах на фантазията, която им позволява да гледат далеч в бъдещето, проектирайки го до най-малките подробности в представите си. Питах се: какви ли ще са тези личности, какви всеобхватни познания за света и живота трябва да имат, за да се осмелят да го променят? Какви ли великани, в преносния смисъл на думата, ще да са те? Може ли изобщо човек да се докосне до тях и да прихване от лудешкия им порив, накъдето и да води той?

(още…)


Съвременната концепция – труд срещу заплащане, закупуване на стоки и услуги с изработените пари, за да се осигури нормалното съществуване на семейството и в частност на индивидите, вече не функционира. От години се забелязва че приходите, от повечето професии, недостигат за да може да се възпроизведе съответния специалист. Ето защо отново на дневен ред изникват теориите за по-справедливо разпределение на благата в обществата. Преди време имах смехотворен случай с един инвеститор, който реши да ми калкулира труда според стоките и услугите, които ще употребя за време на проектирането. Щяло да ми е необходима толкова хартия, толкова мастило, толкова ток за компютрите и принтера, щял съм за трите месеца да изям толкова храна, да изпия толкова напитки, пушиш ли? – не, а значи и по-малко…

(още…)