Преведени филми
The Monkey’s Mask
Маската на маймуната
Режисьор: Саманта Ланг;
Сценаристи: Ан Кенеди и Дороти Портър; по едноименния роман на Дороти Портър;
В ролите: Сузи Портър, Аби Корниш, Кели МакГилис, Мартън Сокас;
Държава: Австралия, Канада, Франция, Италия, Япония;
Година: 2000
Жанр: Еротичен, Криминален, Мистерия, Трилър;
Сюжет: Джил (Susie Porter) е млада частен детектив (и лесбийка), наета от обезумяло от тревога семейство, за да открие изчезналата им дъщеря. Следите на изчезналото момиче, което е начинаеща поетеса, отвеждат лесбийката Джил в странния свят на посредствената литература, а и до връзка с развратната професор и поетеса Даяна (Kelly McGillis).
Джил Фицпатрик е една 28-годишна, улично-интелигентна, безработен частен детектив, желаеща да не е безбрачна. Нетърпелива за вкуса на адреналина, тя приема работата да издирва изчезналата Мики – една млада студентка. Скоро захвърчават искри между Джил и съблазнителната Даяна – поетичния лектор на Мики. Но това не е задълго, преди да е намерено удушеното тяло на Мики. Недоверяващи се на ченгетата, опечалените родители на Мики поискват от Джил да намери дъщеря им. Джил скоро се втурва в страстна връзка с Даяна, като навлиза в изненадващо грозния подземен свят на живота на Мики, търсейки улики за убийството й. За кого Мики е писала нейните сексуално заредени поеми? Каква е връзката между Мики и нейните двама любими поети? Кой оставя заплашителни съобщения в стихотворна форма на телефонния секретар на Джил? Заслепена от страстта й, Джил е компрометирана в нейното търсене на истината, докато собствения й живот не е застрашен.
Коментар: В моите представи възвишената и чиста любов може да съществува само между лесбийки. Навярно съм в огромно заблуждение, защото нищо благородно не съм срещнал у жените. Тъкмо обратното. Българката ежедневно доказва каква груба простакела е, че се реализира само в ебане (секс без никакъв финес), немалко дори и за това не ги бива. Дано представите ми си останат завинаги фантазии, които да ме вдъхновяват.
Трасиращата линия в сюжета на филма е поезията. Изобщо не си и направих труда за лиричен превод на стиховете, защото ги възприех като вид канализационно творчество, присъщо на ъндърграунда. Така думите звучат на моменти брутално откровени, та чак до цинизъм. Затруднението ми беше огромно, защото изобщо не владея жаргонния български език. Мисля че сценаристите и режисьора са имали точно това предвид – да покажат безсмислието на парадигмата на един разглезен елит, чрез еклектиката и халтурата в изкуството им. Да покажат, как отегчените от живота богаташи са склонни дори и на насилие, за да разнообразят ежедневието си, за да изпитат тръпката на адреналина. Оттук насетне има само една малка крачката до престъплението. Колко му е на някой извратен мозък да обоснове върховен оргазъм от убийството на нищо неподозиращата жертва? Или може би си мислите, че тези хора имат трезв разум, възпиращ емоциите им?! Нищо подобно!
Какво е „маската на маймуната“? Това е онази благородна лъжа, която изричаме уж за да не нараним чувствата на някого, казвайки му истината. Истинската любов е най-благородното чувство! Сега аз се питам: Може ли тази любов да понесе лъжа, пък наречена тя и благородна? Не! Ако любовта е възвишена не ще може. А когато се замисля: Има ли изобщо любов или отдавна сме я превърнали в покупко-продажба? Ако любовта е просто едно спазаряване, допустимо ли е да се лъжем? Ако отговора е „да“, къде тогава се срещат цените на търговеца и на клиента? Може би там където се срещат лъжите им? Това ли определя стойността на една стока – пресечената точка на надлъгването?! И тогава става тъжно. Става и печално страшно.
Inju, la bеte dans l’ombre
Инжу, звярът в сянка
Режисьор: Барбет Шрьодер
Сценаристи: Жан-Арманд Бюгреле, Фредерик Анри и Барбет Шрьодер; по романа на Едогава Рампо -„ИНЖУ“
В ролите: Беноа Мажимел, Лика Минамото, Ген Шимаока, Рио Ишибаши, Томонобу Фукуи, Шун Сугата, Казухико Нишимура, Рейка Киришима, Морис Бенишу, Сихо Фуджимура, Казуки Суджимото
Държава: Франция, Япония
Година: 2008
Жанр: Мистерия, Трилър, Европейски
Сюжет: Филмът е екранизация по романа на Едогава Рампо – един от най-популярните японски писатели, считан за бащата на японската мистерия. „Смисълът на живота на гейшата е да потопи мъжа в бездната на фантазията. Тя е огледало, отразяващо сърцето на мъжа и откриващо му тайни, които самият той игнорира. Това е много по-дълбоко от секса…“ Алекс Фаяр (Benoit Magimel) е френски автор на криминалета, който пристига в Япония, за да представи книгата си. Тук той се запознава с гейшата Тамао (Lika Minamoto), която е заплашена с убийство от приятеля й – японски автор на детективски романи. Фаяр решава да й помогне и така се оказва въвлечен в доста мръсна и кървава история, изпълнена с отсечени глави, садистични изпълнения и ужас…
Писателят и професор в колеж, Александър Фаярд, прави проучвания и изнася лекции относно страховито литературно произведение на мистериозния японски писател Шундей Ое, считан от него за майстор на манипулацията. В неговите подземни детективски романи, Злото винаги взема надмощие и Шундей Ое никога не е позволявал на никого да види лицето му. Единственият му образ на разположение е една плашеща рисунка на гърба на неговите бестселъри.
Алекс отпътува за Киото, за да популяризира успешната си детективска история, която следва стила на Шундей Ое, но вместо това с положително послание. Среща си с издателя си Кен Хонда от издателска къща “Хакабункан”.
По време на едно интервю в телевизионно шоу, Алекс получава телефонно обаждане от Шундей Ое, който го съветва да се върне в Париж, а Алекс вярва, че това е някаква маркетингова стратегия на Кен.
Тогава Алекс и Кен отиват в една чайна, където той се среща с гейшата-мазохист Тамао, и Алекс се влюбва в нея.
Тамао разкрива на Алекс, че познава Шундей Ое и че истинското му име е Ичиро Хирата; освен това те били любовници, когато отхвърлила предложението му за женитба преди много години. От този момент нататък, Ичиро Хирата я ненавижда и изчезва внезапно.
Когато забременява, от богатия и властен бизнесмен Руджи Моги, Шундей Ое се връща и я дебне. Алекс решава да помогне на Тамао и Руджи Моги срещу заплахата от умопомрачения писател, а неговото съзнание е замъглено между измислицата и реалността в ужасни кошмари.
Коментар:
Hadewijch
Хадевейх
Режисьор: Брюно Дюмон
Сценарист: Брюно Дюмон
В ролите: Жюли Соколовски, Ясин Салим, Карл Сарафидис, Дейвид Дювал
Държава: Франция
Година: 2009
Жанр: Драма, Европейски
Сюжет: Заглавието на филма е име на средновековна писателка мистичка, която смятала, че Бог и любов са единни понятия. Селин (Жюли Соколовски) е студентка по теология, която е завладяна от идеята, че Иисус е любов и любовта е Иисус. Тя постъпва като послушница в манастир, където самоизтезанията й и усмиряването на плътта приемат нездрав израз и затова игуменката я изпраща обратно сред хората. Момичето се връща при богатите си родители дипломати, които не се интересуват особено от дъщеря си. Селин е страстно предана на Бог и живее според религиозните ценности, но същевременно е отворена за всяка нова идея. Тя се запознава с младия арабин Ясин (Ясин Салим) и брат му Насир (Карл Сарафидис), които са ортодоксални мюсюлмани. Постепенно отношенията между младите хора приемат все по-непредсказуем характер.
Коментар: Hadewijch (Hadewych, Hadewig) е антверпенска или брабантска писателка мистичка от XIII век. Живяла е в херцогство Брабант, намиращо се в Северна Белгия и Южна Нидерландия. Името й се изговаря по различен начин на отделните езици:
на английски: Хадевайч, Хейдъуич, Хейдъуиг;
на френски: Хадевиш, Хадевич, Хадевиг;
на немски:Хадевих, Хадевайх;
на нидерландски: Хадевейх, Хадевих, Хадевъх.
Приех името й да бъде Хадевейх, защото е много благозвучно и най-близо до действителното произношения на средновековния диалект, макар че във филма ясно се чува френското Хадевиш.
Филмът започва с един странен и дълъг монолог, който ми наподобяваше на цитат от Библията. Почти цяла седмица търсих в нея за да го цитирам точно. Но така и не успях да го открия. Тогава се досетих, че монолога е част от творба на самата Хадевейх, където е описала мистичното си видение и преживяване от срещата със самия Бог. И така се стигна до поетичната интерпретация, т.е. превода технически не е точен, но пък за сметка на това предава емоциите. По-нататък има цитати от стихотворенията на поетесата в молитвите на главната героиня, както и във финалния монолог. Няма да скрия, че бях много запленен от думите на Хадевейх и ми се стори много близка, макар да ни делят някакви си седем века и половина. Опитах се да намеря някакъв превод на български – безуспешно. Попаднах на множество немски и английски такива, както и един нидерландски сайт, в който е публикувано почти цялото й творчество. Така че някой ден ще се заема с преводи на стиховете й, които ще публикувам в блога, лошото е че не знам и думичка скандинавски.
Друго предизвикателство беше да преведа възможно най-точно текстовете от Корана и репликите на арабски, което ми отне много време в четене на сурите. Сметнах, че ще бъде интересно да се види, колко близки по съдържание са свещените текстове, независимо на чия религия принадлежат.
Филмът прави съпоставка между Християнството и Исляма, и опит да покаже, как религиозните учения могат да бъдат употребени, не само за духовни и благородни цели, а и за нечисти.
The Garden of Eden
Райската градина
Режисьор: Джон Ървин
Сценарист: по новела на Ърнест Хемингуей и сюжетна адаптация на Джеймс Скот Линвил
В ролите: Мена Сувари, Джак Хюстън, Катерина Мурино
Държава: Великобритания
Година: 2008
Жанр: Драма, Европейски
Сюжет: Събитията във филма се развиват в така наречената епоха на джаза в 20-те години на миналото столетие. Една история за американския писател Дейвид Борн, който след войната заминава да живее в Париж. Там се запознава и попада под чара на съблазнителната Катрин – богата млада дама, желаеща да получи от живота колкото се може повече силни усещания. Те играят в един дълбоко еротичен роман, който в края на краищата прераства в – нещо опасно.
Коментар: Ърнест Хемингуей е много сложен писател и това е напълно достатъчно да респектира всеки опитал се да го превежда. Наложи се да прочета няколко негови романа и разказа, преди да се осмеля да преведа филма. Аристократичния изказ на главните герои, гарниран с много тънък хумор и лек оттенък на изтънчена ирония се предават много трудно. В диалозите имаше и много забавна игра на думи, която предпочетох да запазя, вместо да направя точен превод.
Основната сюжетна линия показва откъде извират истинските истории за живота, кой е способен да ги прозре, преосмисли и напише творба по тях, кой след това задвижва машината за пари, и кои са истинските читатели на тези истории. Във филма по един приятно скандален начин са замесени чувства, амбиции и очаквания.
Peut-etre
Може би
Режисьор: Седрик Клапиш
Сценаристи: Сантяго Амигорена и Алекси Гилмор
В ролите: Жан-Пол Белмондо, Роман Дюри, Жералдин Пелас
Държава: Франция
Година: 1999
Жанр: Драма, Фантастика, Европейски
Сюжет: На 31 декември 1999 година 25-годишният Артур (Роман Дюри) и приятелката му Луси (Жералдин Пелас) отиват на парти в чест на новото хилядолетие. След като изпушват доволно количество наркотици, двамата се отдават на удоволствия в банята. Луси заявява, че иска да си направят дете точно тук е сега, но Артур съвсем не е убеден, че е готов за това и в сублимния момент се отдръпва. По-късно, когато използва банята по предназначение, младежът открива там портал към бъдещето и се пренася в Париж след 70 години. Париж на 21-ви век лесно може да бъде объркан със Северна Африка и само значително скъсената, стърчаща от пясъците Айфелова кула напомня, че това е френската столица. Тук той среща побелял мъж на име Ако (Жан-Пол Белмондо) и голямото му семейство. Ако разкрива, че е негов син и че ако Артур не предприеме нещо по въпроса да има деца, всички те ще изчезнат.
Коментар: Филмът поставя трудни, чисто житейски въпроси: защо да се обвързваме, защо да създаваме деца; какви и колко материални средства са необходими за отглеждането им; защо изобщо да си правим този труд, когато виждаме че света не отива към добро. И въпреки че стартира като евтина фантастика и продължава като безвкусна комедия, успява някак си между другото, между хумора и какофонията, да даде отговорите.
The Erotic Man
Еротоман
Режисьор: Йорген Лет
Сценарист: Йорген Лет
В ролите: Йорген Лет, Ангели Баяни, Суе Прадо, Рокая Нянг
Държава: Дания
Година: 2010
Жанр: Драма, Еротичен, Европейски
Сюжет: След няколко години работа режисьорът Йорген Лет, който е близък приятел на Ларс фон Триер, заснема филма като химн за женската чувственост и сексуалност. Това е едно пътешествие из най-екзотичните страни по света, като Хаити, Сенегал, Филипините, Бразилия, Аржентина и други в търсене на естеството на еротиката. За какво мисли жената, когато гледа един мъж? Какво чувства тя, когато мъжът гледа разголеното й тяло? Дали голото тяло има свой собствен език? В търсене на отговорите режисьорът избира най-красивите и сексуални жени и ги моли да изиграят една и съща сцена: гола жена в хотелска стая оплаква възлюбения, който заминава за Европа, без да губи надеждата, че той може и да се върне. И всяка жена преживява сцената по свой собствен начин.
Коментар: Когато прочетох сюжета на филма ми се стори много интригуващ, защото като любител-фотограф съм наясно, колко трудно е да се направи портретна фотография, камо ли – актова, и нямаше никакъв начин да пропусна да почерпя опит от такъв майстор. Но скоро останах разочарован. Заглавието на филма би трябвало да се преведе “Еротичен човек” или “Еротичен мъж”, но тогава се получава някаква двойственост, дали самият човек излъчва тази еротика, или само я консумира, и никак не предполага че става въпрос за творец, за поет, който иска да я възпее. Чуждицата “еротоман” в българския език идва от гръцките “erotikos” и “mania”, означаваща човек страдащ от еротомания, болезнено възбудим в полово отношение, психически разстроен на полова почва. Както се вижда думата описва болестно състояние, но някак си ми се стори по-подходяща за случая. Разбира се авторът не е психично неуравновесен човек, но обсебването му от женското тяло и съблазън доближава границата, дори може да се спори не я ли прекрачва.
Нека ме прощава Йорген Лет, но смятам че някои еротични преживявания на младини, трябва да си останат само един вълнуващ спомен, без да се прави опит за филмирането им. Освен ако не се сътвори някакъв гениален шедьовър, който да успява да пресъздаде чувствата, емоциите и фантазиите. Не успеем ли, както в този посредствен филм, нещата стават порочни, дори просташки. Докато го превеждах, не спрях да мисля че цялата тази организация е скалъпена единствено да прикрие дребните мръснишки мерачета на един вече застаряващ мъж, на когото за последно му се е приискало да помирише и вкуси млада, и непорочна още женска плът.
Но нека не бъда толкова жесток, защото забелязах колко трудно намира думи да опише това което иска да пресъздаде, това което търси. Няма и как иначе да е. Всеки който се занимава с творческа и откривателска дейност е наясно, че абстрактното въображение далеч предхожда описанието, оформянето и материализирането.
Les Anges Exterminateurs
Изтребващите ангели
Режисьор: Жан-Клод Брисо
Сценарист: Жан-Клод Брисо
В ролите: Фредерик Ван Ден Дрише, Маруся Дюбрей, Лиз Белинк, Мари Ален
Държава: Франция
Година: 2006
Жанр: Драма, Фентъзи, Европейски
Сюжет: От режисьора, който скандализира Франция с филма “Тайни неща” (2002), а сега и с филма “Изтребващите ангели” (2006). Един филм, който ще ви шокира, ще ви накара да се замислите и да се развълнувате. Франсоа е режисьор, провеждащ прослушвания за предстоящия си филм за женските удоволствия. Той очаква процесът да е нетрадиционен, но не може да предскаже, каква опасност се крие в толкова много възбуда. Когато, неговите момичета се впускат в това пътешествие, търсейки интензивната физическа наслада, те стават емоционално ангажирани с режисьора и една от друга. Този филм носи нов смисъл на предупреждение, никога да не се смесва работата с удоволствието.
Коментар: Това е един филм, който прави опит да разбули табуто за женската сексуалност, чувственост и еротизъм, но иззад плътната завеса се прокрадват и неканени първични инстинкти, отключващи яростни страсти. Възможно ли е да бъде разказана достоверна приказка за Любовта, без тя да се прояви наистина? Дават ли си сметка хората във филмовата индустрия, как техните сценарийчета и “уникално шокиращи” филмчета, могат да променят съдби, да разбиват мечти? О, да! Със сигурност го знаят, но много удобно се крият зад маската на “професионалиста”.
Най-трудната част беше да преведа самото заглавие на филма. Кои са тези ангели? Очевидно това са момичетата от филма. Те ли изтребват или тях ги изтребват? Те ангели на възмездието или ангели на наказанието са? За какво искат да си отмъстят? За бездушната мелница, унищожаваща младежките им пориви, наречена кино-индустрия? Или самата кино-индустрия е тази, която изтребва непорочните, още детински и наивни души?
Тогава осъзнах, че самият режисьор е заложил тази неустановеност в заглавието. На френски “exterminateurs”, на английски “exterminating” означава дератизация. Нямаме българска дума за това понятие, а то е унищожаване на полски гризачи и други вредители с цел намаляване на популацията им, чрез различни методи. Най-близката по значение дума е изтребване. За мен остава любопитството, ако филма някой ден официално бъде преведен за българската публика, какво ще бъде заглавието му.
Във филма е използвано част от стихотворението „Booz endormi“, от „La Le’gende des Sie`cles“ на Виктор Юго, сцената с литературното четене, преди да се появи нахаканият приятел на Стефани. Дори не знаех, че Виктор Юго е пишел и поезия. Реших да потърся въпросното стихотворение, да не би да е преведено вече на български, но се оказа че у нас има издадена само една стихосбирка с класическа поезия, озаглавена “21 стихотворения”, и в нея го няма. „Booz endormi“ от френски може да се преведе горе долу така: “Заспалият Бууз” или “Бууз е заспал”. Питах се, кой е този Бууз, като в репликите от филма се говори и за някаква Рут, коя ли е пък тази Рут?
Но един ден търсех текст в Библията и четях съдържанието й, когато в частта на Стария Завет открих – Книга на Рут. Прелистих на съответните страници, оказа се че притчата е къса – само с четири глави. Започнах да я чета и бързо долових връзката между стихотворението на Виктор Юго и персонажите от Библията. Само че Бууз не беше Бууз, а е Вооз. Изглежда Юго е бил вдъхновен от историята на Рут. По този начин, съвсем случайно, открих ключа към поетичния превод на това стихотворение. Разбира се в субтитрите намериха място само два куплета, но някой ден ще публикувам и различни варианти на пълния му текст. Мисля че ще бъде забавно.
И накрая да отбележа, че филма е наситен прекалено много с еротика. Дано всичката тази голотия не отблъсне или не попречи на зрителите да го изгледат.
Passion of Mind
Страст на ума
Режисьор: Ален Берлинер
Сценаристи: Роналд Бас и Дейвид Фийлд
В ролите: Деми Мур, Стелан Скарсгард, Уилям Фихтнър, Питър Рийгърт
Държава: САЩ
Година: 2000
Жанр: Романтичен, Мистерия, Драма
Сюжет: Психологически трилър, където фантазията и реалността стават неразличими за жена водеща раздвоен живот. Когато Мари, вдовица в Прованс с две дъщери, заключва вратата на спалнята си и отива да спи, тя сънува Марти – литературен агент в Манхатън, която пък сънува еднакво живо Мари. Жените си приличат. Мари среща Уилям, който започва да я ухажва. Марти среща Ейрън – счетоводител, който става неин приятел, а след това и неин любовник. И двете жени казват на своите любовници за мечтания си живот. Уилям ревнува, а Ейрън го приема. Въпреки че стават любовници, Мари няма да заспи до Уилям. Мари отива на почивка с Уилям в Париж, а Марти се събужда с пепелник от хотела на нощното си шкафче. Дали те са една и съща личност? Какво ще отключи реалността?
Коментар: Много бях изненадан, когато разбрах, че филма се разпространява в България със заглавието “Раздвоение”. Деми Мур блестящо играе ролята на жена, с толкова богато въображение, което е способно до най-малките подробности да изгради свой собствен вътрешен паралелен свят, по нищо неразличаващ се от реалния. Запленен бях от тази дарба, която в никакъв случай не бих оприличил на психично разстройство. Ето защо продължавам да смятам, че заглавието трябва да бъде “Страст на ума”. Видях, колко трудно героите намират думи и изказват мислите си, сякаш се боят да не се наранят. В репликите им долових игра на думи, както и много преплитащи се символи. Надявам се, че малък кръг хора ще успеят да го оценят. По-долу предоставям и извлечени от DVD субтитри на български език. Те са предназначени за по-широка публика, репликите са изцяло завършени и опростени. Сметнах че ще бъде интересно да се направи паралел.
Извлечени от DVD субтитри на български
SM-Rechter
Садо-мазо съдия
Режисьор: Ерик Ламенс
Сценарист: Ерик Ламенс (по действителен случай)
В ролите: Гене Бервутс, Виирле Добелрайе
Държава: Белгия
Година: 2009
Жанр: Драма, Европейски
Сюжет: След 15 години брак, Koeн и Магда са в криза. Тя е в дълбока депресия, пренебрегвайки дъщеря си и себе си. Най-накрая нервното и разстройство ескалира и тя постъпва в болница. Когато се завръща в къщи, мъжът и я пита какво може да направи за нея. Магда признава своята тайна, която крие в продължение на 30 години: тя има мазохистични фантазии и иска от съпруга си да и причинява болка. Koeн е объркан и нервен, но повече от всичко, той е влюбен в жена си.
Коментар: Заглавието преведох съвсем буквално, но може да бъде и “Садо-мазо право” или “Право на садо-мазо отношения” и т.н. Беше първия ми превод и още нямах опита да съобразявам тези неща с потенциалната му публика. Освен това реших, че тя ще е изключително малобройна, предвид спецификата му. Сега разбирам, че съм се заблуждавал, защото в него се поставят много въпроси, на които един ден трябва да дадем отговор като общество. Дали наистина е интимен интимния ни живот? Ако сме обществени личности, трябва ли общоприетите морални норми да влияят и на сексуалния ни живот, който водим вкъщи, скрити зад стените си? Ако харесваме болката и унижението в любовната игра, как по съществуващите закони да докажем, че е доброволно, че не е насилие? Садо-мазо отношенията само за измета на обществото ли са? Възможно ли е в тях да има красота и романтика? Как, ако бъдат разкрити, ще се отразяват на възпитанието на децата ни, на отношенията с колегите ни, на връзката с приятелите ни? Трябва ли изобщо да бъдат пазени в тайна? Дошло ли е времето, в което трябва да се преразгледат медицинските дефиниции, заклеймяващи садо-мазо и други нестандартни сексуални практики, като заболявания и отклонения от нормалното? Какво изобщо е нормалното? Кой и как е овластен да го определя? И набутвайки се между чаршафите на хората, често с користните си стремежи за още власт и реванш, не извършваме ли по-голям грях от нарушаване на табуто?
Филмът ме очарова, защото видях една функционираща семейна двойка. Когато Коен си прерязва вените и рухва психически, жена му взема нещата в свои ръце и продължава да се бори за съществуването им, такива каквито са. Питам се: колко хора биха загубили достойнството си, положението си, кариерата си, децата си, приятелите си, всичко… в името на здравата духовна връзка с половинката си? И разбрах в каква фалшива суета и постоянна заблуда живеем.
Сказките на Лорд Сайфър 
рядко тъп сайт… който ти чете глупостите е по-тъп и от тебе…