Знакът Каинов

Притчата, от Стария Завет, за Каин и Авел (Бит.4), ме е навеждала до стотици размисли, а и не само мен. Ето накратко сюжета: Първите синове на Адам и Ева били Каин и Авел. Каин бил първородния и станал земевладелец, а Авел – пастир. Един ден принесли на Господ дар, според заниманията си, Каин – плодове, а Авел – агнета. А Господ погледнал благосклонно само на дара на Авел. При което Каин се озлобил и убил брат си.

Четейки, тази глава за първи път, възкликнах: Боже мой, нима си имаме месояден Господ?! Как иначе да си обясним предпочитанията Му? Ех, разбира се, Божията промисъл е сложна и едва ли ще можем да я разгадаем докрай, но това не пречи поне да опитаме. Защо ли? Защото Бог е приносител на реда, обратното би било хаос, а всяка подредба предполага и мисъл. Колкото и да е сложна, колкото и да е извън разбиранията ни (времеви, пространствени и т.н.), трябва да се стремим да я разгадаваме.

Безброй разсъждения има по този въпрос: че пред Господ не сме равни, но трябва със смирение да приемаме участта си; че Господ знаел как ще постъпи Каин с брат си и го изпитвал, чакайки покаянието му; дори някъде прочетох много сложна интерпретация, свързваща жертвоприношението с убийството.
Но един ден се запитах: Възможно ли е Господ да е наказал гордостта на Каин. Представих си, с какви мисли всеки от братята е дарувал.
Авел: благодаря ти Боже, че умножи стадата ми. Принасям тези жертви в Твоя възхвала. А Каин: принасям ти Боже тези плодове, които сам отгледах в земята си.
Вече става разбираем гнева Божи. Без него не ще има ни земя, ни плодове, ни Каин, който да ги отгледа. Наказанието е сурово:

“… и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. (Бит.4:11-12).”

Каин е изгонен да се скита по земята, но преди това има един много интересен и важен диалог с Господ:

“И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе:ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне. (Бит.4:13-15).”

Какъв знак Бог е сложил на Каин, че никой да не го убие? Нещо повече, ако го стори, седмократно ще му се отмъсти. Хитлер е смятал, че този знак е звездата на Давид (звезда с шест лъча, която се приема за основния символ на юдаизма). Убивал ли е евреите? – Да. Върнало ли му се е седмократно? – Може би отговора е пак – да.

Да видим, какво е станало с Каин в странство.

“И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем. И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха. Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села). Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри. Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки. Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема. (Бит.4:16-22).”

Питам се: кои са тези хора, които са скотовъдци и живеят в шатри; които свирят на гусли и пищялки; които са ковачи на медни и железни сечива; и над които тегне Божието проклятие, когато работят земята, тя да не им дава вече силата си; и да бъдат изгнаници и скитници по земята?

И се сещам само за номадските племена, а при нас това са циганите. Сещам се и за онези ялови програми за тяхното интегриране в обществото. Ялови са, защото опитват да променят начина им на живот, който е предопределен вече от Господ. А какво значи думата “интегриране”? Просто е: да работят, като всички в обществото. Просто е, но противоречи на Божия план – наказал ги е земята, която работят, да не дава плодове. По-общото разбиране е и за всяка друга работа, носеща обществени блага. Или по друг начин казано, циганите ще работят дотолкова, доколкото да изхранят сами себе си и семействата си. Всеки опит за промяна на начина им на живот може да се счита за “убийство”, а знаем какво е Божието наказание за това – седмократно отмъщение.

Нека го обобщя: всеки опит за интеграция на циганите, за промяна на начина им на живот, ще доведе до провал, а упорството и до крах на цивилизацията.

Но темата ми беше за Божия знак над Каин и потомството му. Представих си, какво ли ще е за мен наказанието, да работя и да не виждам плодовете на труда си; да посея нива, а да изникнат тръни; да изиграя актьорската си роля блестящо, а никой да не ми изръкопляска или каже браво; да преподавам на ученици, а после да гледам как се хулят; да построя здрав дом, а да ме наругаят, че им бил ненужно оскъпен; да приготвя храна, а след това да я видя подритвана на тротоара.

И ужасих се аз!
И бих възкликнал, подобно на Каина: наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе! И бих помолил Бог, да не осъзнавам, що върша вече! Да правя избора първичен, лесен. Да ме дари с онзи знак, на волност и безгрижност, довеждащ щастие и радост. Кой би посегнал да ми навреди тогава?