Нектаринена импресия за двама

Нектарините са:
сладки, сочни, голи, мокри…
Като нежни кукли, но без рокли.
Сока им се спуска от устата по врата,
по гърдите и към пъпа …
И капките потичат,
за да пие някой, копнежа си да утоли,
на голотата им, плодова, да се наслади.

Лепнат устните жадни.
Не искат от гърчещото тяло да се отделят.
Стонове сподавено излизат
и в суетата на деня се сливат.

Нежно цветето поливат
и листенцата му свиват,
подканващо ги то,
ненаситно да отпиват.

И с нова вълна го заливат.
Приижда по-силна, по-властна,
разголвайки душата страстна.
Канеща го към небето,
импресията на оргазма е в сърцето,
някога туптящо в небитието.

Никога,
никога, да не спират,
в звездите да съзират,
нов Млечен път по който да летят,
телата оставили самотата на земята,
отдали се на танца на душата
и Космоса студен, озариха с играта,
попаднали в неин плен.

Момента им е вечен,
макар и толкова далечен,
камъни ще се съживят
и огъня им ще потушат.
А после от жаравата,
Отново ще се възродят
и по утъпкани пътеки ще вървят ли вървят …

Но сами ли ще останат,
в света как ще оцеляват,
не ще ли силата да се намеси
и единия да отвлече?!
В дверите на замъка,
издълбан от злоба,
в тайните на силната прокоба.

Не трябва да престава другият да го зове.
Светът шарен е,
но най-прекрасен е за двама
в него няма място и време,
за каквато и да е изневяра.

Но спре ли някой от двамата да дава
всичко отново в сиво се украсява,
очите не виждат вече цветове,
дори света към тях ги зове
и нектаринената измама за двама,
някъде в небесната шир остава.

Обичай я, за да те обича!
Тогава и духом и телом, ще ти се отдаде.
Красотата на връзката е в доверието силно,
колкото и да е банално и меркантилно.

Вечна Любовта е,
тя цена не знае,
а за аритметиката винаги нехае.
За радост на душите и телата
друга е нейната отплата.

Да, тъне тя в позлата,
на мъката, в палата на душата
и цената плаща с болката красива,
на червени ивици е там статива.

Пособие ли е горката,
на Твореца в ръката
или искал е да изрази
по този начин Красотата?

И двете скъпа моя
са за наслада на съдбата.
До мене стой,
като река в кръвта ми се вливай
и си кажи:
Точно днес, не се гневи.
Точно днес, не се тревожи.
и за всичко ти благодаря,
моя малка некатиринена мечта.