Доскоро беше обичайно изпращането на лични писма, телеграми и картички. Днес, като че ли е по-удобно да дръннем едно мобифонче, да начаткаме кратичко SMS-че, да наберем съобщение в Skype или електронната поща. Дали пък не е дошъл края на ръчно написаните послания? Дали новата мода не ги е изхвърлила безвъзвратно от общуването ни?
Archive for the ‘По дирите на изчезващото благородство’ Category
Стремглавото развитие на електронните средства за комуникация отправя сериозни предизвикателства към начина ни на общуване. Има ли място в тях вежливия тон и културата, както при диалога очи в очи, или е дошло време за по-други умения? Не изисква ли вече бързата и достъпна по всяко време връзка по-опростено събеседване? Какво бихме загубили и с какво бихме се обогатили от тази технологична новост?
Дълго време отлагах тази тема, докато не си отговоря на няколко основни въпроса: Защо трябва да има общоприети норми на поведение в обществото? Кой избира какви да бъдат те и по кой начин ги установява? Дори и в най-песимистичните си представи не съм предполагал, че ще настъпи време, в което ще трябва да ревизирам основните житейски правила, за да ги потвърждавам и защитавам пред низши духовни създания. Нека им е драго, че по “павловски” са ме разиграли! Дават ли си сметка, че на ден през ума ми минават повече мисли, отколкото в техните тикви за година, и че преравям тонове литература, за да могат да оцелеят в идващия свят?!
Преди много години, между 1984 и 1987, бях ученик в строителен техникум. По онова време беше едно от най-елитните учебни заведения. Наред с всички гимназиални предмети изучавахме и специални, свързани със строителството. Но много по-късно осъзнах, че освен образование, там съм получил и едно възпитание. Строителната професия е трудна, изисква както отлична професионална подготовка, така и желязна самодисциплина. Без нея е невъзможно да свършиш голям по обем работа в кратки срокове. (още…)
Сказките на Лорд Сайфър 