Нежно утрото е с теб, а нощта красива,
не оставяй мен сама да скитам,
да те търся все страхлива,
и за тебе винаги да питам.
Светът по-цветен е за двама,
безоблачен и топъл още от зарана.
Росна китка закичи в косата,
затвори очи и целуни ме в устата!
С венеца на главата,
с цветя в душата,
семенце ти пося,
да поникне свободата.
Обичам да те виждам аз така.
Веригите са твойта свобода.
Винаги усмихната, засмяна,
за теб е най-прекрасната премяна.
Луда съм жена и видях сигнали.
Ти с любовта си ме удари и погали.
Следвам огъня твой.
Дано съм ти, като покой.
Не търся аз покой,
а верен часовой.
Пътеката, която зърна,
искам в магистрала да превърна.
Намери чудото което,
носи те в сърцето,
Затова и аз мечтая,
разкрий ми, лорде мой, таз омая!
Хвани ме за ръка,
и повтаряй стъпките ми в нощта!
А аз ще знам, че следвам нещо,
докато страстта изгаря ни горещо.
Страстта, дали е като любовта?
Вървят ли те ръка за ръка?
Защото… искам те за цял живот,
без паузи и без стоп.
Жарта на любовта,
спира ни дъха.
За да усетим с нея вечността,
още на мига.