Общуване по електронен начин

Стремглавото развитие на електронните средства за комуникация отправя сериозни предизвикателства към начина ни на общуване. Има ли място в тях вежливия тон и културата, както при диалога очи в очи, или е дошло време за по-други умения? Не изисква ли вече бързата и достъпна по всяко време връзка по-опростено събеседване? Какво бихме загубили и с какво бихме се обогатили от тази технологична новост?

Разговаряйки помежду си обменяме мисли и чувства, чрез думите които изговаряме, интонацията на гласа, изражението на лицето, жестовете на ръцете и тялото, докосванията. Цялата информация долавяме, както съзнателно, така и подсъзнателно, където дяла на речта е само 1/3 част. Съвременните електронни средства предават основно нея, следователно общуването ни чрез тях е непълноценно. Дали е възможно по някакъв начин да компенсираме липсата на останалите 2/3 при събеседването на живо? Дали някога устройствата ще заменят изцяло личния контакт? Ще променят ли културата ни на поведение или ще им намерим подобаващо място, осъзнавайки че са просто един инструмент?

Реших да изброявам способите един по един, като пропусна телеграфа, телекса и факса, по две причини. Първо, защото са безкрайно остарели форми на предаване на съобщения и второ не са подходящи за диалог.

Телефон: Това е най-стария уред за комуникация, който още се е запазил. Той дава възможност за дуплексна (едновременно и в двете посоки) връзка, като провежда говора ни. Т.е освен думи чрез него предаваме и интонацията на речта – нищо повече. И имайки предвид присъщите му ограничения, трябва да успеем да засвидетелстваме вежливостта си и уважението към събеседника. Щом става въпрос за телефон, то общоприетия в цял свят повик е “Ало”. С него показваме, че връзката е осъществена и се чуваме нормално. Така че, когато някой ни позвъни, след натискане на бутона е най-нормално да кажем “Ало” и да изчакаме да чуем отсрещния глас. Изразите “Да!” или “Да, моля!” звучат малко заповедно, затова е хубаво да ги избягваме. А да употребим “Кой е?” или “Слушам!”, или “Кажете!” си е проява на неуважение и агресия. Много е важна и интонацията при първоначалната ни реплика. Използваме неутрална или оптимистична нотка в тембъра си, дори и ако ни се обажда неприятен човек. Няма как да знаем какво му е на главата на звънящия ни. Ако отговаряме на позвънявания на служебното място, то по-подходящо за първоначална реплика е да кажем името на фирмата или учреждението, например: “Община Тутракан, Добър ден! С какво можем да ви бъдем полезни?” или “Фирма за печатарски услуги, Добър ден! С какво можем да ви услужим?”. Така още в началото ще покажем, че правилно са се свързали с нас. Следващата реплика е на онзи, който звъни. Тя трябва да включва вежлив поздрав, задължително представяне по име, кого търси и по какъв повод. Например: “Добър ден! Казвам се г-н Петров и бих искал да разговарям с г-жа Иванова, относно срещата ни утре” или “Здравейте! Търся семейство Георгиеви. На телефона е г-н Петров.”. Ако човека, когото търсим ни е стар познат и говорим с него на “Ти” – тогава използваме подобен израз: “Здравей, Спасе! Иван ти се обажда.”. Представянето на себе си по телефона е наложително, защото ответната страна може и да не успее да ни разпознае по тембъра на гласа. Не трябва да забравяме, че електронното средство е несъвършено, а и така ще си спестим отговора на неудобния въпрос: “Позна ли, кой ти се обажда?” Нали все пак искаме да си общуваме, а не да си играем на гатанки? По-нататък разговора трябва да протече кратко и ясно. Въпреки че можем да държим линията с часове не е проява на добър вкус да задържаме толкова събеседника си, защото ще му създадем неудобства. След десет минутен разговор, колкото и да е ергономична слушалката, започва да убива ушната мида. А след половин час и най-сладкодумния събеседник е вече досаден. Освен това вкъщи всеки иска да се усамоти с любимите си занимания. Обаждането задължително трябва да завършите с “Довиждане!” или “Дочуване!”, или “Чао!”, според случая. Така удостоверяваме, че разговора ни е приключил. Ако се случи така, че линията прекъсне преди да сме го изрекли и въпреки, че няма какво повече да си кажем, набираме отново събеседника си, казваме му че е настъпил техническо прекъсване и му пожелаваме “Дочуване!”. По този начин ще покажем уважението си към другата страна, а не че разговора ни е бил скучен, досаден и безразличен.

Проява на лош вкус е да се обаждаме на случайни абонати и да се шегуваме с тях. Спомняйки си детството, скучаещи в поредния дъждовен летен следобед, набарвахме указателя и звъняхме напосоки. “Ало! Обаждаме се от асфалтовата база. Поръчали сте за днес да ви бъде асфалтиран хола.” А после се кикотехме на отговорите им: “Ама как така?! Синът ми е на работа, няма да има никой вкъщи” или “Ах, само да ви пипна, малчугани такива! Ще ви нажуля задниците с коприва”. Но наглед невинната игра може да има сериозни последствия. Не само проява на лоша шега ще е, а направо престъпление, да се пошегуваме със спешен телефон – пожарна, бърза помощ или друг. Или да се обадим за фалшиво взривно устройство в детска градина или училище, гледайки отстрани как реагират службите. Защото в същия момент някой истински има нужда от тях!

Искам да напиша няколко реда и за грозното явление – телефонни измами. Тези мошеници използват силно инстинктивните човешки емоции (щастие и страх) в комбинация с корумпираното ни общество, за да предизвикат шок, а от там и да манипулират жертвата си. Целта им е да ни ограбят. Смятам, че тези хора са обучени за различни ситуации и имат солидна подготовка по психология. През 2007 г., когато още не се знаеше за тях, ме атакуваха на стационарния телефон. Назоваха ме по име. Сценарият беше следния: като редовен платец съм участвал в служебна (на оператора) томбола и съм спечелил плазмен телевизор или хладилник. За да потвърдя наградата, трябва да купя ваучери за мобилна услуга и да им продиктувам кодовете. Последвах указанията им, но по едно време реших да се обадя в централата. Оказа се че няма никаква томбола. От там ме увериха, че това били измамници, използващи името им. Обадих се на всички мои приятели и познати за да ги предупредя. А те до един ми отговориха по сходен начин: на такава тъпа измама нямало да се хванат. Но да не бързаме да сме така сигурни. Тези изнудвачи не са случайни. След една седмица атакуваха и другия ми телефон. Отново ме назоваха по име, макар че бях изявил желание номера да е анонимен, т.е. да не фигурира в никакви справочници. Това ме наведе на мисълта, че мошеническата група има информация от оператора и второ, психологически са много вещи. Като събрах двете заключих, че срещу мен имам обучени хора, най-вероятно от провеждащи анкети фирми, защото само те биха могли да имат достъп до лични данни. Не мисля че позвъняванията им са на случаен принцип. Чак три години след тази случка започнаха да говорят за тях по медиите. Бих искал да дам няколко съвета, как да се предпазим. Първо – съмнявайте се в нещата, които изглеждат прекалено лесни и хубави. Второ – когато някой иска от вас да вземете решение или да действате бързо, значи нещо не е наред. Ако някой близък или от негово име ви се обади че е пострадал, потърсете друга връзка с него – доверен съсед или познат. Когато ви кажат че е необходим рушвет за лекар или длъжностно лице – не бързайте да плащате. Не ви съветвам да се обръщате към полицията, защото може и те да са замесени. Потърсете услугите на адвокат.

GSM и всички мобилни телефони: Преди да кажа каквото и да е, за тези чудати устройства, ще споделя един виц: “Кой е най-често провеждания разговор по мобилните телефони? – Къде си? – Ето ме, идвам! Не ме ли виждаш?!” Всичко което написах по-горе за стационарните телефони важи и за мобилните. Разбира се има си и своите особености. Поради факта че слушалките са преносими, не е ясно когато потърсим някого, той къде се намира в момента и дали е удобно да проведе разговора с нас. Може да няма възможност да откаже повикването ни, защото е превключил телефона на тих режим. Аз имам правило за третото позвъняване. Ако дотогава не ми вдигнат – спирам. Знам, че когато отсрещната страна има възможност, ще ми позвъни. Хубаво е, когато имаме пропуснати повиквания, да им отговорим при първа възможност. В последно време престанах да отговарям на номера, които нямам въведени в списъка с контакти. Причината е че няколко пъти проведох подобен разговор: “Добър ден! Преди два часа сте ме търсили от този номер.”, при което ми отговориха: “Съжаляваме много, но сбъркахме телефона.”.

Когато шофираме е добре да изключим мобилния си телефон. Дори и да разполагаме с устройство освобождаващо ръцете (Handsfree), самия разговор достатъчно ще ни ангажира, отнемайки вниманието ни като водачи от пътната обстановка. Изпадал съм в неловки положения, наругавайки участник в движението, когато събеседника ми помисли че е отнесено към него. У нас в България, културата на поведение на пътя е изключително ниска, човек трябва постоянно да е нащрек. Но по този въпрос ще напиша отделна статия.

Има места и моменти където не е уместно дори да ни позвъни телефона, камо ли да проведем разговор. Тук се включват всички молитвени храмове, които са Божиите домове на Земята. В тях се влиза смирено, за да отдадем почит към Бога. Няма толкова спешен разговор, който да не може да изчака времето ни на молитва. Ето защо най-добре е устройството да бъде изключвано преди да влезем вътре. Тук ще спомена и всички официални обреди, където се събират хора в зали, а вниманието на присъстващите е приковано към водещия ритуала. Обикновено в такива случаи се пази и дълбока тишина. Например: траурни церемонии, когато с последно уважение изпращаме покойник; венчавки, кръщенета и други.

На интимни и романтични срещи, и вечери изобщо не е подходящо да ни звъни телефона, защото е проява на крайно неуважение към партньора ни.

По време на театрална постановка, опера, кинопрожекция, сбирки за литературно четене и рецитиране на стихотворения, часове в училищата, класни занимания, курсове, кръжоци, студентски лекции – също не е уместно телефона ни да смущава мероприятието със звъненето си.

В библиотеки и читални може да превключим устройството на тих режим, а когато се наложи да отговорим, да отидем на изолирано място, където няма да притесняваме никого с разговора си. После да се върнем в залата.

Когато слуха ни е приглушен от нещо, тогава инстинктивно повишаваме глас, понеже е нарушена обратната връзка за регулация на силата му. По-емоционалните личности скоро надскачат собствената си гръмогласност и достигат изненадващо крещящи висоти. Имайки предвид явлението е хубаво да си изработим навик да говорим тихо по мобилния телефон, дори и сред гюрултия. Микрофоните на устройствата са достатъчно чувствителни и успешно филтрират околния шум. Докато сме пасажери в превозно средство може да провеждаме разговори, но трябва да сме тихи и дискретни, за да не смущаваме околните. Силното викане може да отвлече вниманието на водача и да стане причина за пътен инцидент.

В заведения (дискотеки, кафенета, сладкарници) може да провеждаме разговори, но да бъдем и дискретни. Да извадим апарата си и ключовете от колата, и да ги сложим на масата пред нас наред с напитките и мезетата, е проява на лош вкус и безсмислено перчене с придобивките. Можем да държим устройството си в джоба и да активираме вибрациите или да усилим звука на звънене. Така няма да пропуснем важен разговор, а освен това няма и да натрапваме принадлежностите си на околните. Редно е да се съсредоточим в разговора с познатите ни – все пак заради тях сме там.

SMS и MMS: Мобилните апарати представят функцията за изпращане на текстови съобщения. Кога да ги използваме? Изпращането на поздравления за официални, религиозни и лични празници чрез SMS е израз на пренебрежение и неуважение към получателя. Още повече, че едно и също съобщение може да бъде разпратено до много хора. По-добре е лично да се обадите и да проведете кратък разговор. Кога текстовите съобщения са подходящи? Единствено и само между хора, които се познават много добре и общуват почти ежедневно. Например между приятели, уговарящи срещи и празненства. SMS-ите са подходящи и като дискретни бележки в подходящия момент, също и между влюбени. Например: “Свърших с ангажиментите. Тръгвам за вкъщи. Мисли му, как ще си облечена, защото пристигам след четвърт час!”. След такъв SMS е много вероятно да ни очакват в спалнята по бельо с чаши изстудено вино. И нека да не се притесняваме, че консумацията на десерта ще ни се отрази зле на вечерята.

Електронна поща (e-mail): Електронната поща беше замислена да дублира функциите на стандартната. Но с годините се оказа, че не е подходяща за писма. Аз я използвам единствено за служебен обмен на файлове. Когато пишем такава поща попълваме кратко и ясно полето “относно”. Така по-лесно ще бъде систематизирана кореспонденцията ни от получателя.

Този тип поща не е подходяща за поздравления, макар че предлага много опции за електронни картички. Употребата им е знак за безличие. Ако искате да поздравите някого – използвайте обикновената поща. Писмото или картичката задължително трябва да бъда написани и подписани на ръка. В противен случай ще се възприеме като израз на неуважение.

Skype и чатовете: Чатовете са инструменти, които предлагат водене на писмена кореспонденция в реално време. Общуването се извършва между потребители, които се познават. Въпреки това трябва да спазваме пунктуацията, когато пишем (Изреченията да започваме с главна буква и да завършваме с точка или съответния знак. Да не пропускаме запетайките). Начина по който пишем е сигурен белег за нашата култура на общуване и грамотност. Тъй като при този тип споделяне се губи интонацията на гласа и визуалния контакт, употребяваме емотиконите, когато е необходимо, за да предадем настроението си. Разбира се те са един скован начин, но нека не го пропускаме. Започваме разговора с емотикона “Здравей!”. Хубавото на чата е, че можем да стартираме разговор по всяко време. Просто трябва да изчакаме да ни отговорят. Когато обменим информацията – приключваме разговора. Дори и да стане срив – да не се притесняваме, защото чата предполага най-освободеното събеседване.

Чатовете са интересни за интимно общуване. Ако имате дар-слово и улучите подходящия емоционален момент, може да се получи изключително вълнуващо преживяване.

Форуми (Forums): Названието е заимствано от латинската дума “forum”, която означава площад в древен Рим, където се съсредоточавал обществения живот на града; място за съдопроизводство; средище на обществена и политическа дейност. Всъщност представлява виртуална среда, където се събират хора да обсъждат определена тематика. Тъй като мястото е официално е добре да използваме учтивата форма на обръщение “Вие” към останалите участници, дори и ако се познаваме лично с някои от тях. Така ще избегнем съмнението, че се уговаряме зад гърба на останалите.

Всеки избира собствено потребителско име за достъп и публикации. Моите наблюдения показват, че по дадена тема първите две-три мнения си заслужават вниманието. След което последват лични нападки между членовете на форума. Латинското наименование на този род похвати е “ad hominem”. Употребата им отдавам на ниската култура на общуване, както и на анонимността зад аватарите, затова ще дам няколко практични съвета в тази връзка.

Публикуваме нова тема или мнение само когато имаме какво ново да кажем на останалите. За целта трябва да прочетем целия форум с всичките му паразитни становища или да го претърсим с търсачката за сходен материал. Ако поста ни ще е единствено хвалебствие към автора, по-подходящо е да използваме системата за рейтинг и да не раздуваме ненужно темата, правейки я трудна за четене. Изказванията ни трябва да са по същество. Ако искаме да поздравяваме някого или да си бъбрим празни приказки, по-логично и не натрапчиво е да напишем лично съобщение или да използваме съответния чат, ако има такъв.

Ако искаме да цитираме мнението на някой потребител или част от него, добре е да не използваме вградените за това функции. Обикновено дизайнерите на сайта използват силно контрастиращ фон и шрифт. Може би, търсейки по-впечатляващ и агресивен изглед на интерфейса, не си дават сметка че първосигналното и подсъзнателно възприемане е за пълно отрицание и негативно отношение към поста на цитирания участник, независимо какво ще напишем впоследствие. Затова по-подходящо е просто да сложим извадките дискретно в кавички (или и да наклоним шрифта), но нищо повече. Добре е да започнем с одобрение, например: “Вашето становище по въпроса ми допада изключително много. Харесах начина по който сте се изразили на това място – “цитат”. Ако не сме съгласни с нещо трябва да сме много внимателни и толерантни, дори и написаното да ни се струва пълна глупост или проява на враждебност – например: “Смятам, че написаното по този и този въпрос е малко пресилено, може би защото още не съм го обмислил достатъчно време от вашата гледна точка, която намирам за изключително любопитна и будеща размисъл у мен”. А накрая задължително трябва да завършим с допълнението, което искаме да направим по темата. В противен случай публикацията ни ще е единствено вид критика. Когато сме критични към някого, трябва да даваме възможност и другите да са критични към нас.

Писането само с главни букви се възприема като викане или скандиране. Във всеки форум трябва да се пише на съответния език. Употребата на латински букви, числа и други символи като заместители на българския език е признак не само на ниска култура, но и на подигравка с останалите потребители. Твърдението на някои, че изписването на българските думи на латиница им е по-удобно, понеже по-бързо намирали знаците на клавиатурата е несериозно. На тях ще кажа: подредбата на българската азбука върху клавишите на клавиатурата е възможно най-оптималното в целия свят. Съобразено е както с двупръстната машинописна система, така и с десетопръстната. Принципа е следния: отляво се намират гласните букви, а отдясно съгласните, защото при повечето хора лявата ръка прави по-малко движения от дясната. При набиране на символите гласните и съгласните се редуват.

Интернет-форумите са превъзходен начин да се научим да споделяме различните си мнения, да спорим и уважаваме взаимно. Не бива да забравяме, че участниците могат да са както аматьори, така и професионалисти. Дошло е времето, в което да се научим да обработваме огромни количества информация и да пресяваме невярната. Това може да стане само с много четене и самостоятелно мислене. Интернет е пълен с пропаганда и манипулации. Затова ще споделя моето правило: винаги чета първоизточника, игнорирам коментарите, за да си създам собствено мнение.

Блогове (Blogs): Блоговете са една интересна форма на електронно общуване. На пръв поглед като че ли предлагат симплексна (еднопосочна) връзка. По своята същност се доближават по-скоро до книгите, списанията и други подобни печатни издания, където автора използва възможността да споделя по-сложни и с по-широк обхват мисли, но в същото време оставя възможността читателите да споделят мнението си. Правилата за коментарите във форумите са валидни и тук. За съжаление хората със самостоятелни и оригинални идеи са рядкост, обикновено многократно се преписват чужди становища. Затова когато срещнем такъв съчинител е хубаво да изразим отношението си към неговия труд поне с едно кратко писъмце, което ще е страхотен стимул за отчаяното му начинание, защото зад всяка една смислена статия стои огромно количество труд, анализи и размисли.

Публикацията ми нямаше за цел да изчерпи всевъзможните случаи при електронното общуване. Исках да покажа, че в съвремието ни все още е останало място да бъдем вежливи и внимателни един към друг, че новите устройства не са и не бива да са пречка за благородството – по чийто път сме избрали да вървим и да бъде нашия житейски стил.